Bulgarian heroes- an essay!

Героят, на когото искам да приличам

Няма да започна да ви описвам някакъв герой със свръхчовешки способности. Той не може да лети, но дава криле на всички нас. Той не може да вижда през стени, но ни кара да погледнем в миналото и отвъд видимото.

Той няма свръх човешка сила, но но няма по-голяма мощ от тази на думите му. Няма да ви карам да гледате анимационни филми, за да разберете значението на думата герой, а просто ще спомена името на един велик българин- Иван Вазов. Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 и умира на 22 септември 1921 година. Но със смъртта му, творбите му не умират. Достатъчно е на човек да прочете само заглавието на някоя от стихосбирките му, за да се види колко емоции достигат до нас. Дори само от заглавието, да не говорим за целите му произведения. Колкото и епитети да търся за да ви определя делото и да възвиша името на Вазов, всичко ще е недостатъчно и бледо. Пленяващото обаче е, че в центъра на всичко което пише е именно родината. А и не го виня. Няма нищо по-красиво и по-прекрасно от родината. Там където е бащиното огнище. Човекът изчезва, но неговото дело и име остават- това велико име, което не може да бъде заличено от паметта на българите. Можем ли обаче да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам ? Колко празно щеше да бъде цялото това време! Защото от тогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи запечатва идеалите на това общество. Сигурно се чудите, защо не пиша за някой анимационен герой? Ами по простата причина, че той е повече от герой за България. Той е един велик българин, помнещ се и до ден днешен. Българин, който е оставил мастиления си отпечатък върху българския народ. Българин продължаващ да намира почитатели и привърженици дори и след смъртта си.

                                                            Лилия Петрова Чапкънска

The hero who I want to look like

I will not begin to describe you  a character with superhuman abilities. He can not fly, but gives wings to all of us. He can not see through walls, but makes us look at the past and beyond the visible. He can not control or stop time, but he himself became "immortal". He has no super human strength, but yet there is no greater power than that of his words. I will not make you  watch cartoons, to find out what the word hero means,I’ll  just mention the name of a great Balgarian man – Ivan Vazov. Ivan Vazov was born on July 9, 1850 and died on September 22, 1921. But with his death, his works do not die. It is enough of a man to read only the title of one of his poetry to see how many emotions embrace all of us. Only the title, I don’t mention  all his works. The epithets I’m looking for to determine his case and to exalt the name of Vazov, everything will be insufficient and pale. The most fascinating thing in his creativity is that in the center of everything he wrote, is exactly our Homeland. And I do not blame him. There is nothing more beautiful and more wonderful than Home. Where is the father fireplace. The man disappears, but his work and name remain- this great name, which can not be removed from the memory of the Bulgarians. Can we, however,  imagine what  the literature would be  without Vazov . How empty would have been all this time! Because since then and till this day, we don’t have another man stronger, more distinctive,  brighter  and  more talented, which brings the  ideals of this society. You may wonder, why I’m not  writing  about any cartoon character? Well, for the simple reason that he is more than a hero for Bulgaria. It is a great Bulgarian, that our people remember  till  nowadays . Bulgarian, who has left his  ink mark in the heart of  Bulgarian people.A Bulgarian hero, who is still finding  admirers and supporters even after his death.

That’s why Ivan Vazov is my hero.

                                                                   Liliya Petrova Chapkanska